Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър.

За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.

Съгласно фитогеографското райониране на България растителността на териториата на община Костинброд се отнася към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област.

На териториата на община Костинброд няма защитени местности и обекти.

Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка).





Води

Община Костинброд попада във водосбора на р.Белица и р.Блато, като двете реки се смесват при моста на пътя София – Лом, а след това р.Блато при Курило се влива в р.Искър. Изворна област на двете реки е Сливнишката свита на предпланините на Стара планина. Реките са с предимно снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно пълноводие през м.април-м.май и два минимума – зимен и летен.

През територията на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори. На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра.

За начало на р.Блато се приема Петърчката река, която събира водите на 20 карстови извори при с.Безден, с.Опицвет и др.в полите на Камико, най-южната част на Комския дял на Стара планина. Количеството на карстовите извори силно се влиае от валежите. По-големите извори са: Безден – дебит 80 л/с; Опицвет – 280 л/с; Бистрица – 60 л/с; пустиняшка бара – 25 л/с. Другите притоци на р.Блато са незначителни – Крива река която идва от Бучино – Дервентски проход и минава през с.Житен и Кътинска река, която идва от южните слонове на Мала Софийска планина, Сливнишка река и др.

Водите на р.Блато се използват за задоволяване на различни нужди – в промишлеността и селското стопанство за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения, които съществено нарушават оттока й.Река Белица е с малка водосборна площ около 18,7 км2. Гъстотата на речната мрежа е 1,5 - 2,0 км/км2. Модолът на годишния отток на р.Белица е в границите от 7,5 до 10 л/с/км2, като най-висок е през пролетта, а най-нисък през лятото и есента. Пълноводието е с продължителност 3- 4 месеца, като настъпва през януари и завършва през април. Маловодието също продължава 3- 4 месеца, като започва през юли и свършва през октомври.

Характерно за хидроложкия режим на реката е увеличаването на водните количества от края на месец февруари до края на месец юни в резултат на пролетното снеготопене и интензивните пролетни валежи. Периодът на по-ниски водни количества започва през месец август и завършва в началото на месец ноември. Вторичен максимум на завишаване на водните количества се наблюдава през месец декември.

По данни от ежемесечен мониторинг по НАСЕМ на пункт р.Блато преди вливане в р.Искър през 2002 год., р.Блато не отговаря за II категория водоприемник по слидните показатели: азот-амониев, азот-нитратен, ХПК. Реката често с ниски кислородни показатели, периодично е замърсявана с мазнини и нефтопродукти.

През 2003 год. са регистрирани концентрации над ПДК само по показател азот-нитратен. Град Костинброд е един от лимитиращите замърсители на р.Блато посредством градската канализация, в която освен битово фекални води от населението се заустват и производствени отпадни води от фирмите в града.

Водите на р.Белица не отговарят по показатели за приемници II-категория – разтворен кислород, НВ, ХПК. Реката е битово-фекално замърсена от градски колектор ф400 и периодично от предприатия, които заустват отпадните си води в нея.

Земи и почви

Почвите в община Костинброд принадлежът към клас Vertisols, тип Vertisols /смолници/, вид Haplic/ обикновенни/ . Образуването им се свързва със специфично съчетание на почвообразуващите фактори – ниските части на релефа, слаб дренаж, ливадно-блатна растителност, базични скали.

В района на Костинброд са образувани върху андезитови почвообразуващи материали. Характеризират се с хумусно-акумулативен хоризонт, който достига мощност до 1000 см. По някой морфологични признаци – мехеничен състав, структура, плътност и цвят, този хоризонт се разделя на две части. След първите 30 см. започва уплътняване, което продължава и в преходния хоризонт. Механичния състав от повърхността надолу се изменя от леко глинест към тежко глинест, а структурата съответно от троховидно-зърнеста към буцесто-призматична. Реакцията на почвения разтвор е неутрална.Съдържанието на хумус е в порядъка на 3-4 %. Част от органичното вещество е свързано по специфичен начин с монтморилонитовите вторични глинести минерали и образува органо-мнерални съединения, които придават смолисто черния цвят на тези почви. Характерна особеност на хумуса е и съдържанието на смоли и восъци в него. Това определя високата му консервативност и устойчивост към различни видове въздействия. Общото съдържание на азот в повърхностния хоризонт е около 0,237%. Сорбционния капацитет е висок, което показва висока колоидност на почвата. Наситеността с бази е 99%.Смолниците са едни от най-консервативните и устойчиви почви в нашата страна. Високото съдържание на монтморилонитови глини, високия сорбционен капацитет и неутралната реакция гарантират висока буферна способност срещу замърсяване.


Въздух

За формирането на климата в района оказват голямо влияние верижно простиращите се огради на Стара планина.

Софийското поле намиращо се в Западната /висока/ подобласт се характеризира с преобладаващи умерено-континентални климатични условия. Характерна е добре изразена влажна сянка и поява на падащи ветрове от към Стара планина. Сравнително висока е средноянуарската температура /2,6 0С/. Има условия за проява на типични инверсионни състояния с тенденция за изравняване на сезонните валежни суми, които са с типичен континентален режим.

Сравнително неголямата височина на релефа, малкото средногодишно валежно количество /590 мм/, значително изпарение и водопропускливост на геоложката основа са условия за ниската стойност на отточния модул, който е един от най-малките в страната.За чистотата на атмосферния въздух в района освен климатичните фактори и релефа, съществена роля играят:

- наличие на големи промишлени източници;
- наличие в близост на пътища с голяма интензивност на движение;
- наличие на големи птице и животновъдни ферми ;

Намиращите се в общината животновъдни ферми са със затихващи функции, а Птицекомбината /”Джиев”АД/ е на разстояние от града което не оказва влиание върху фоновото състояние на атмосферния въздух.
липсва пренос на замърсен въздух от промишлени райони, поради тяхната отдалеченост и поради пресечения релеф на общината.


Релеф

Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м. (северно от с.Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 m.

Климат

Климатът на общината е умереноконтинентален. Средната годишна температура в гр. Костинброд е 9,9º С, средногодишните валежи – 600 mm.


Биологично разнообразие

Растителен свят

Съгласно фитогеографското райониране на България растителността на териториата на община Костинброд се отнася към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област.

Природата в община Костинброд е недостатъчно проучена и крие неподозирани богатства. Късчета дива природа са запазени в дъбовите гори, влажните ливади, карстовите извори и скали, пасищата, рибарниците и езерцата. Многобройни са редките видове растения, животни и гъби.

По горскорастителното райониране териториата се включва в равнинно-котловинния Софийско-Пернишки район на Умерено-континенталната горскорастителна област. Коренната растителност е била съставена от фитоценози с преобладаване на полски ясен /Fraxinus oxicapra/, полски бряст /Ulmus minor/, летен дъб /Quercus robur/ и др.дървестни и храстови видове.

Съвременната растителност в селскостопанските земи включва агрофитоценози и производни вторични съобщества, формирани в процеса на протичащите вторични сукцесии.

От първичната растителност има запазени отделни индивиди на дървестни и хростови видове. Покрай обработваемите земи е формирана вторична растителност, в която доминиат ливадната власатка /Festuca prateusis/, пасещна глушица /Lolium pereune/, бяла полевица /Agrostis stolonifera/, ливадна ливадина /Poa prateusis/ и др. На влажни месторастения се срещат бяла върба /Salix alba/, трошлива върба /Salix fragilis/, черна топола /Popolus nigra/ и др.На изоставени обработваеми земи са формирани рудерални ефемерни групировки, в които доминират едногодишни растения. В отделни микрогрупировки се срещат вулпия /Vulpia minors/, полска детелина /Trifolium campestre/, обикновенна паламида /Cirsium arvenze/, ветрогон /Eringium campestre/, обикновенна метличина /Centaurea cyanus/ и др.

Плевелните съобщества в агрофитоценозите се отнасят към асоциациите : Chondrila juncea-Sorghum helapensis; Echinohloa crus – gali-Galinso parviflora; Salvia vetica-lata-Rumex acetosella.

Животински свят

За териториата на община Костинброд са характерни следните видове от гръбначната фауна:

земноводни /Amphibia/ зелена крастава жаба /Bufo viridis Laur./, обикновенна водна жаба /Rana ridibunda Palas/;
влечуги /Reptilia/ - степен гущер /Lacerta muralis Laur./, зелен гущер /Lacerta viridis Laur./, обикновенна водна змия /Natrix natrix/;
птици /Aves/- бял щъркел /Ciconia ciconia/, малък ястеб /Acipiter nisus/, чгугутка /Streptopera decaocto/, обикновенна кукумявка /Athene noctia/, зелен кълвач /Picus viridis/, голям пъстър кълвач /Dendrocopus major/, селска лястовица /Hirundo rustica/, градска лястовица /Delihon urbica/,голям синигер /Paros major/, син синигер /Paros careuleus/, обикновен скорец /Sturnus vulgaris/, сива врана /Corvus corone/, чавка /Covus monedula/, сврака /Pica pica/, домашно врабче /Passer domesticus/, полско врабче /Passer montanus/;
бозайници /Mammalia/- домашна мишка /Mus musculus/, сив плъх /Rattus norvegicus/, куче /Canis fammiliaris/, домашна котка /Felis domestica/.

Доминиращият комплекс за района на община Костинброд е от следните видове:

при херпетофауната – зелена крастава жаба и обикновенна водна жаба;
при птиците – домашно врабче, полско врабче, градска лястовица;
бозайници – куче, домашна мишка и сив плъх;
в реките се срещат няколко видове риби, като най-многобройни са от сем.Шаранови.

Гъби

Районът на Костинброд е много популярен сред любителите на гъбите. Този интерес се дължи на многобройните видове и тяхното изобилие. До момента са идентифицирани над 60 вида гъби, като 4 вида са включени в Червения списък на гъбите в България, а някои от тях дори са редки в цяла Европа. От ядливите гъби масово се събират лятната и бронзовата манатарка, сърнелата, пачият крак, челадинката, печурката, а други са познати на ограничен брой любители-гъбари (бисерната гъба, тръбенката, жълтата рогачка). От особен интерес е намирането на деликатесните гъби трюфели, при това на един от най-ценените представители – летния трюфел. От отровните гъби представляват опасност бялата и зелената мухоморка.

Местообитания

Значително разнообразие от местообитания (хабитати) с голямо природозащитно значение са представени в района. Повечето от тях са включени в Директивата за местообитанията на Европейския съюз (92/43/EEC) и следователно се нуждаят от специални мерки за опазването им. Такива има сред храстовите и тревистите съобщества, речните, скалистите и горските местообитания, и др. Над 15 са установените в района местообитания, като 1 от тях е приоритетно за опазване, съгласно Директивата за местообитанията на Европейския съюз. Предложено е част от територията на общината (предимно скалисти масиви и влажни зони) да бъде включена в НАТУРА 2000 – екологичната мрежа от защитени зони на страните-членки на Европейския съюз.

Заплахи и използване

Запазената природа в община Костинброд представлява голям интерес. Природните ресурси трябва да бъдат проучени, защитени и и използвани по разумен начин. Богатството на ценни видове и местообитания в района създава предпоставки за природосъобразните форми на туризъм – както пешеходни и велотурове за наблюдение на редки растения и животни, така и по-специализирани научни експедиции (ботанически, орнитоложки, и др.). Ливадите и пасищата дават възможност за развитие на биологично земеделие и животновъдство. Билките, гъбите и горските плодове също представляват интерес за местните хора. Всички тези природни ресурси обаче са подложени на различни заплахи, които трябва да се преодолеят.

За опазването на биоразнообразието в ливадите е необходимо да се запази традиционния начин на сенокосното им ползване. Намаляването на пашата води до развитие на храстова растителност, която измества ценните тревни съобщества. За запазване на горските местообитания е от изключителна важност да се преустанови залесяването с нехарактерни за района видове.

Заплаха за птиците са бракониерството и безцелната стрелба, безпокойството по време на размножителния и гнездовия период, източването на водата от водоемите; паленето на тръстиката, замърсяването на бреговете с отпадъци, изсичането на дървета по р. Блато и около рибарниците, нерегулирания достъп на автомобили.

В околностите на града и селата в общината има няколко интересни зони, всяка със своите особености, видове и местообитания : рибарниците при с. Петърч, карстовите извори при с. Безден, скалите и пещерите в Беледие хан, пещерите край с. Бучин проход и с. Дреново, горите край с. Царичина, влажните ливади в местността Раниславци, и други. Тези важни в природозащитно отношение места ще бъдат предложени за защитени природни територии с цел опазване на богатото видово разнообразие в тях. От изключителна важност за запазване на териториите е разработването и прилагането на дългосрочен план за тяхното устойчиво ползване и управление.

На териториата на община Костинброд няма защитени местности и обекти.

При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиването му, собственикът на кучето е длъжен да го регистрира при ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване.
В тримесечен срок от датата на придобиване на куче собственикът подава декларация в общината по постоянен адрес/седалище. При промяна на декларираните обстоятелства (продажба, смърт или промяна на местоживеене), собственикът е длъжен в седем дневен срок да уведоми за това администрацията, като подава нова декларация.

Собствениците на кучета са длъжни:
1.при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицински органи;
2.да водят кучето винаги на повод, не по-дълъг от 2 метра, а ако кучето е от агресивна порода – и с намордник.
3.да не подтикват и да не допускат нападение на кучето срещу хора и животни.

При неизпълнение на горното ще Ви бъде потърсена административно – наказателна отговорност.